Етническата идентичност на гетите/ The Ethnic Identity of the Getae

СУ „Св. Климент Охридски“ исторически факултет Национален археологически институт с музей Българска академия на науките

Сборник в чест на професор Петър Делев

KRATISTOS Сборник в чест на професор Петър Делев

София 2017

1

СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФЕСОР ПЕТЪР ДЕЛЕВ

2

Sofia University „St. Kliment Ohridski” Faculty of History National ARCHAEOLOGICAL INSTITUTE with Museum Bulgarian Academy of Sciences

KRATISTOS Volume in honour of ProfESSOR Peter Delev

sofia 2017

3

СУ „Св. Климент Охридски“ исторически факултет Национален археологически институт с музей Българска академия на науките

KRATISTOS

Сборник в чест на професор Петър Делев

София 2017

4

Съставители Христо Попов Юлия Цветкова

Editors Hristo Popov Julia Tzvetkova

Издателски съвет на Историческия факултет доц. д-р Георги Николов, председател проф. дин Диляна Ботева проф. д-р Евгения Калинова доц. д-р Георги Якимов гл. ас. д-р Елена Ангелова гл. ас. д-р Мария Баръмова гл. ас. д-р Борис Стоянов гл. ас. д-р Виолета Коцева

Faculty of History Editorial Board Assoc. Prof. Dr. Georgi Nikolov, Editor-in-Chief Prof. Dr. Dr.Sc. Dilyana Boteva Prof. Dr. Evgenia Kalinova Assoc. Prof. Dr. Georgi Yakimov Assist. Prof. Dr. Elena Angelova Assist. Prof. Dr. Maria Baramova Assist. Prof. Dr. Boris Stoyanov Assist. Prof. Dr. Violeta Kotseva

Редакционна колегия проф. дин Диляна Ботева чл.-кор. проф. дин Васил Николов проф. д-р Тотко Стоянов проф. д-р Костадин Рабаджиев доц. д-р Александър Николов доц. д-р Милена Тонкова доц. д-р Христо Попов гл. ас. д-р Юлия Цветкова

Editorial Board of the volume Prof. Dr. Dr.Sc. Dilyana Boteva Prof. Dr. Dr.Sc. Vassil Nikolov, Corr. member of BAS Prof. Dr. Totko Stoyanov Prof. Dr. Kostadin Rabadzhiev Assoc. Prof. Dr. Alexandar Nikolov Assoc. Prof. Dr. Milena Tonkova Assoc. Prof. Dr. Hristo Popov Assist. Prof. Dr. Julia Tzvetkova

© 2017 Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Исторически факултет

© 2017 Sofia University “St. Kliment Ohridski” Faculty of History

© 2017 Национален археологически институт с музей – БАН

© 2017 National Archaeological Institute with Museum – BAS

© 2017 НАЙС АН ЕООД, предпечат и дизайн

© 2017 NICE AN LTD, Prepress and graphic design

© 2017 Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

© 2017 St. Kliment Ohridski University Press

ISBN 978-954-07-4309-7

Сборник в чест на професор Петър Делев

5

СЪДЪРЖАНИЕ

За благородството на духа: Петър Делев – учен, учител и приятел ......................................... 11 Библиография на професор Петър Делев.................................................................................... 19 Tabula Gratulatoria.......................................................................................................................... 25

РАЗДЕЛ СТАРА ИСТОРИЯ Strahil Panayotov. Mesopotamian ghosts in a modern disguise..................................................... 29 Страхил Панайотов. Месопотамски духове в съвременна дреха............................................ 36 Кабалан Мукарзел. Арабската кампания на Тиглат-Паласар III в царските надписи и релефите от Централния дворец в Калах................................................ 37 Kabalan Moukarzel. The Arab Campaign of Tiglath-Pileser III in the royal inscriptions and reliefs from the Central Palace in Calah............................................ 57 Кирил Младенов. Възцаряването на Асархадон......................................................................... 59 Kiril Mladenov. The accession of king Esarhaddon........................................................................ 68 Калин Порожанов. Царството на долионите............................................................................. 69 Kalin Porozhanov. The kingdom of the Doliones............................................................................ 74 Nade Proeva. On the names of Thracia and Eastern Macedonia..................................................... 75 Наде Проева. За имената на Тракия и Източна Македония..................................................... 82 Димитър Драганов. Скитите в Добруджа (кратки исторически бележки).............................. 83 Dimitar Draganov. Scythians in Dobrudja (A brief historical introduction).................................. 90 Светлана Янакиева. Етническата идентичност на гетите........................................................ 91 Svetlana Yanakieva. The ethnic identity of the Getae..................................................................... 94 Георги Митрев. Историческите извори за античния град Бине (Мойхополис)....................... 95 Georgi Mitrev. The historical sources concerning the ancient town Binai (Moihopolis).............. 103 Aliénor Rufin Solas. Thucydide en Thrace................................................................................... 104 Алиенор Руфин Солас. Тукидид в Тракия................................................................................. 109 Stefan Panovski, Vojislav Sarakinski. Comfortably Sunk: Philip, the Battle of Chios and the list of losses in Polybius..................................................................... 110 Стефан Пановски, Воислав Саракински. Удобно потънал: Филип, битката при Хиос и списъкът на загубите у Полибий............................................................ 119

6

Съдържание

Кирил Йорданов. Цар Филип II – хегемонът на Елада (337–336 г. пр. Хр.)........................... 120 Kiril Yordanov. King Philip II – the hegemon of Hellas (337–336 ВС)........................................ 130 Николай Христов. Пътят към Баграда. За началото на войната на Картаген срещу наемниците 241–240 г. пр. Хр............................. 131 Nikolay Hristov. The Road to Bagradas: on the beginning of the Carthaginian Mercenary war in 241–240 BC..................................................................... 138 Стоянка Димитрова. Някои аспекти от политическата история на Северна Тракия. Казусът „даки“ – Дакия............................................................................. 139 Stoyanka Dimitrova. Some aspects of the political history of northern Thrace. the case of „Dacians“ – Dacia . .................................................................. 154 Диляна Ботева. Създаването на провинция Тракия................................................................ 157 Dilyana Boteva. Reducing Thrace into a Roman province............................................................ 168 Alexander Panayotov. Professions of Jews in the Roman and Early Byzantine Balkans.............. 169 Александър Панайотов. Професии, упражнявани от евреи през римския и ранновизантийски период на Балканите......................................... 173

РАЗДЕЛ АРХЕОЛОГИЯ Васил Николов. Актуални методологически „мъглявини“ в проучването на праисторически селища и къщи.................................................................... 174 Vassil Nikolov. Methodological ambiguities in current investigation of prehistoric settlement sites and houses...................................................................................... 181 Надежда Тодорова. От Егея и Понтийските степи до... Мътница. Микрорегионални специфики и надрегионални елементи в керамичния стил от финала на халколита. Данните от Илинден-Клисура................................................... 183 Nadejda Todorova. From the Aegean and the Pontic steppe to… Matnitsa. Intra-regional specifics and supra-regional elements in the Final Chalcolithic pottery style. The data from Ilinden-Klisura.......................................... 213 Стефан Александров. Украшения от благороден метал от Ранната бронзова епоха във Фонда на Националния археологически институт с музей – София...................... 215 Stefan Alexandrov. Early Bronze Age precious metals jewelry from the National Archaeological Institute with Museum – Sofia collection................................. 227 Александър Порталски. От „хероона“ край Лефканди до „драконовите къщи“ – архитектурни следи от прехода от къснобронзова към ранножелязна епоха на остров Евбея................................................... 228 Alexandar Portalsky. From „heroon“ near Lefkandi to „dragon houses“ – architectural traces of the transition from the Late Bronze to Early Iron Age on the island of Euboea..................................................................................... 251

Съдържание

7

Stefanos Gimatzidis. Cooking pots and ancient identities: indicators of obscurers of cultural change?................................................................................... 253 Стефанос Гимацидис. Готварски съдове и древна идентичност: индикация или заблуда за културната промяна?...................................................................... 268 Станислав Илиев. Места за добив на плочи за долмени от района на сакар планина.Предварително проучване............................................................................ 269 Stanislav Iliev. Places for extraction of dolmen slabs in the Sakar Mountain region (a preliminary study)...................................................................... 288 Lynn E. Roller. Phrygian Cult Sites: evidence, interpretations, and problems.............................. 290 Лин Е. Ролър. Фригийските култови места: сведения, интерпретации и проблеми........... 302 Костадин Рабаджиев. Зооморфният лик на Деметра: статуята във Фигалия, видяна различно.................................................................................... 303 Kostadin Rabadjiev. The zoomorphic face of Demeter: the Phigalian statue seen differently.............................................................................................. 315 Атанас Орачев. Оглед на селищната и пристанищната система на черноморска Странджа между Резовска и Кара ач............................................................... 316 Athanas Orachev. Examination of rural and port systems of Black-Sea-Strandzha between Rezovska and Kara ach Rivers.................................................. 342 Martin Gyuzelev. Salmydes(s)os – A place, a stretch of coast, a river, a town...: Problems of the historiography (7th century BC – 12th century AD)............................................ 345 Мартин Гюзелев. Салмидесос – място, крайбрежна отсечка, река, град...: проблеми на историографията (VII в.пр.Хр. – XII в.сл.Хр.)..................................................... 358 Маргарит Дамянов. Некрополът на Аполония като исторически извор............................... 359 Margarit Damyanov. The necropolis of Apollonia as historical source........................................ 376 Кръстина Панайотова. Пространствено-архитектурен облик на некропола на Аполония Понтийска в м. Калфата/Буджака................................................. 378 Krastina Panayotova. Architectural spatial configuration of the necropolis of Apollonia Pontica in the Kalfata/Budzhaka locality...................................... 395 Павлина Девлова. Сведения за антично земеделие на територията на Аполония Понтика..... 397 Pavlina Devlova. Data on ancient farming in the territory of Apollonia Pontica......................... 409 Анелия Божкова, Петя Кияшкина, Виолета Милчева Погребалният обряд „кремация“ в некропола на антична Месамбрия................................... 410 Anelia Bozkova, Petya Kiyashkina, Violeta Milcheva Cremation as funerary ritual in the necropolis of ancient Mesambria.......................................... 422

8

Съдържание

Мирослав Издимирски. Текстил, цвят и символ в тракийски гробни находки от I хил. пр. Хр............................................................................ 423 Miroslav Izdimirski. Textile, color, symbol in Thracian grave finds from 1st millennium BC....... 440 Валентина Григорова-Генчева, Иля Прокопов Разпръснато съкровище от статери от типа „силен и нимфа“.................................................. 441 Valentina Grigorova-Gencheva, Ilya Prokopov Scattered coin hoard of Silenus/Nymph type staters...................................................................... 445 Димитър Байряков. Няколко обекта от Чепинската котловина – проблеми на интерпретацията.................................................................................................... 446 Dimitar Bayrakov. Some sites in the Chepino Valley – problems of interpretation....................... 461 Арександър Минчев. Късноантична глинена лампа от град бяла, варненско, с рядка пасторално-християнска сцена...................................................................................... 463 Alexander Minchev. Late antique ceramic lamp from byala, region of varna with rare pastoral-christian scene...................................................................................................... 468 Христо Попов. За одриските резиденции в Средна гора......................................................... 469 Hristo Popov. On the Odrysian residences in Sredna Gora.......................................................... 482 Явор Иванов. Златен предмет от Шивачева могила – идентификация и функция................. 483 Yavor Ivanov. A golden object from Shivacheva tumulus. Identification and functional interpretation........................................................................................ 499 Георги Нехризов, Юлия Цветкова Монументална гробница при с. Черничино, Ивайловграско................................................... 500 Georgi Nekhrizov, Julia Tzvetkova Monumental tomb near the village of Chernichino, Ivaylovrgad region....................................... 509 Даниела Стоянова, Валентина Танева. Нови наблюдения за гробницата от Ветрен......... 511 Daniela Stoyanova, Valentina Taneva. New observations on the tomb at Vetren......................... 522 Ивайло Лозанов. Още веднъж за монетите с легенда ΟΔΡΟΣΩΝ........................................... 523 Ivaylo Lozanov. The coins with legends ΟΔΡΟΣΩΝ (a reappraisal)............................................ 535 Julij Emilov. A tale of two commanders in Thrace (Late Third – Early Second Century BCE)....... 536 Юлий Емилов. Разказ за два военни командира в Тракия (късен ІІІ – ранен ІІ в. пр. Хр.)........ 544 Тотко Стоянов, Мария Николаева. Оловен букраний от гетската столица Хелис.............. 545 Totko Stoyanov, Maria Nikolaeva. Lead bucranium from the Getic capital Helis........................ 552

Съдържание

9

Милена Тонкова. Бронзов пръстен с портрет на птолемейска царица от колекцията на Националния археологически музей в София.............................................. 553 Milena Tonkova. Bronze finger ring with a portrait of a Ptolemaic queen from the collection of the National Archaeological Museum in Sofia............................................ 561 Nikola Tonkov. Complex magnetic and resistivity geophysical survey at the National Archaeological Reserve „Kabyle“............................................................. 562 Никола Тонков. Комплексно геомагнитно и електросъпротивително проучване в НАР „Кабиле“.............................................................. 567 Веселка Кацарова. Нова сграда от архитектурния комплекс „Светилище на нимфите и Афродита“ при с. Каснаково, община Димитровград.................. 568 Veselka Katsarova. A new building from architectural complex „The sanctuary of Nymphs and Aphrodite“ near Kasnakovo village, Dimitrovgrad region.......... 583 Иван Вълчев. Религиозният живот в Никополис ад Нестум и хинтерланда му през римската епоха......................................................................................... 584 Ivan Valchev. Religious life at Nicopolis ad Nestum and its hinterland during the Roman period............................................................................................................... 593 Lily Grozdanova. Some aspects of the coinage from Pautalia issued for the empresses............... 594 Лили Грозданова. Някои аспекти на монетосеченето за императриците, емитирано в Пауталия............................................................................. 603 Венцислав Динчев. Нов късноантичен некропол в околностите на Сердика......................... 604 Ventzislav Dintchev. New Late Antique necropolis in the region of Serdika................................. 618 Hristo Preshlenov. Pagan reminiscences in the Late Antique burials along the Southwestern Black Sea coast........................................................................................ 619 Христо Прешленов. Езически реминисценции в късноантичните погребения по Югозападното Черноморие............................................................................... 625 Дочка Владимирова-Аладжова. Печат на император Тиберий ІІ Константин от Сердика........627 Dochka Vladimirova-Aladzhova. A seal of the emperor Tiberius II Constantinus from Serdika......... 632 Алена Тенчова-Янцик. Византийските монети и монетовидни паметници като средство за политическа пропаганда.............................................................. 633 Alena Tenchova-Janzik. Byzantine coinage and its use as political propaganda......................... 638

10

Съдържание

РАЗДЕЛ СРЕДНОВЕКОВНА И НОВА ИСТОРИЯ Александър Николов. Пиер Дюбоа и неговият трактат „Мнение на едного, който убеждава френския крал да завладее Йерусалимското кралство и Кипър за един от синовете си и да нахлуе в Египет“................................................................ 639 Alexandar Nikolov. Pierre Dubois and his treatise „Oppinio cujusdam“ (1308)......................... 648 Красимира Гагова. Рецепта за здравословен живот от края на XI век................................... 649 Krasimira Gagova. A guide for a healthy life from the end of 11th century.................................. 653 Йоанна Бенчева. Да похапнем на Балканите с евреите през Средновековието..................... 654 Joanna Bencheva. Let’s eat with Jews in the medieval Balkans................................................... 657 Ивайла Попова. Църкви, манастири, свети мощи и реликви в Константинопол според сведенията на западни поклонници от XIV-XV в.......................... 658 Ivayla Popova. Churches, monasteries, holy relics in Constantinople according to the relations of western travellers of the 14th and 15th century............................... 667 Алека Стрезова. Клинописни таблици, индиански лули, рапири за фехтовка: за малко познатата дарителска дейност на Петър Матеев в котленското читалище (30-те години на ХХ в.)...................................................................... 668 Aleka Strezova. Clay tablets, Indian pipes and rapiers: some evidence on the little known donations of Peter Mateev to the Kotel library (1930s) ................................. 672 Владимир Станев. Армията и българските партизани........................................................... 673 Vladimir Stanev. The army and the Bulgarian guerrillas............................................................. 685

СПИСЪК НА АВТОРИТЕ........................................................................................................ 686

Сборник в чест на професор Петър Дeлев

11

За благородството на духа: Петър Делев – учен, учител и приятел Разказват, че запитан на смъртното си ложе на кого оставя своето царство, Александър отговорил „τῷ κρατίστῳ“ (Diod. 17.117.4; Arr. Anab. 7.26.3). Тези думи, изключително популярни и поради драматичните обстоятелства, при които са изречени, отразяват най-точно древногръцката представа за могъщ човек, събиращ в себе си всички превъзходни форми не само на физическа, но също така на духовна и интелектуална мощ – най-силният, най-могъщият, най-достойният, най-добрият, най-благородният, най-славният. Така са определяни любимите на Александър Зевс сред боговете (Pind. Ol. 14.13) и Ахил сред гърците (Soph. Phil. 3) и вероятно македонският цар го е знаел, за да направи това съдбовно сравнение в последния си миг. За нас е трудно да пишем за Петър Делев – достоен и добър човек, с когото животът и професията ни срещнаха. Човек, който в началото на нашия собствен академичен път беше наш учител и преподавател, а впоследствие се превърна в колега и приятел, с когото имахме и продължаваме да имаме късмета да изживеем и изживяваме много съвместни мигове. Всъщност Петър Делев никога не е преставал да бъде наш учител – с лично поведение, с пример и с приятелска дума през всичките тези години. Така и не сме усетили кога са изминали, затова от една страна за нас беше странно да го видим в ролята на юбиляр, навършил 65 години, а от друга страна бе най-естественото да го почетем и уважим, отдавайки дължимото на един голям учен и достоен човек. Списъкът на авторите в настоящия сборник и на участ­ ниците в Tabula gratulatoria сам по себе си е показателен за уважението и авторитета, на които се радва юбилярът. Една основна част от изследванията на

професор Петър Делев са посветени именно на епохата на елинизма и наследството на Александър Велики. Ето защо си позволихме тази приятелска закачка и комплимент. Ако се вгледаме внимателно, ще видим, че професор Делев е далеч от представите за хората, които в обществото, в професионалния живот или в обикновеното ежедневие претендират за първенство. Той категорично не се вписва в асоциация с персонажи, за които професионалното и житейско водачество (често съпътствани от грандоманията) са първостепенна цел, към която се стремят всячески. Бидейки скромен човек, вероятно използването от наша страна на думите, изречени от Александър, ще му се стори пресилено. И все пак – силата на духа и на личността, професионалният авторитет не се измерват с крещенето на висок глас, с острите лакти и с бутането на всяка цена напред и нагоре. Петър Делев винаги се е извисявал (в буквалния и преносния смисъл) и се е откроявал от общата маса, но не и по този начин. С достойното си житейско поведение, с присъщия си аристократизъм, с отстояването на принципи той често ни е показвал, че силата, знанието и благородството на поведението могат и да не са многословни и шумни, могат да не са агресивни, но тяхното последователно отстояване може да ги превърне в мярка и пример за околните. Същевременно проявата на това поведение при професор Делев съвсем не е демонстративно, а е някак естествено и непреднамерено, често придружено с усмивка. Тези, които го познават по-отблизо,­ със сигурност ще се сетят за тънкото му и интелигентно чувство за хумор. Именно тази кротка, добродушна и мъдра усмивка се е превърнала в очите на неговите колеги и приятели в негова запазена марка.

12

Христо Попов, Юлия Цветкова

Настоящите встъпителни думи нямат за цел да сведат до читателя суха биографична информация за нашия юбиляр, затова ще се опитаме да бъдем кратки. Роден е в София на 30 декември 1951 г. Завършва 114 гимназия с изучаване на английски език. Съвършеното владеене на английски и френски език по-късно често му спечелва комплименти от чуждестранни колеги. Работи с немски и руски език, класическите езици също са свързани с работното му ежедневие, което допълва професионалния му образ на енциклопедист и полиглот, чиято широчина и разнообразие на познанията често изненадват събеседниците. Студентските години го събират с Васил Николов, Живко Аладжов, Иля Прокопов, Валерия Фол – колеги, които заедно с него поемат по дългия път на науката. През 1977 г. Петър Делев завършва специалност „История“ с профил „Археология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Този профил ще оформи трайно неговите професионални занимания. Въпреки че почти цялата му кариера преминава в Катедрата по стара история на Историческия факултет (по-късно Катедра по стара история, тракология и средновековна история), той винаги ще намира време и поводи да се връща към археологията. От 1977 до 1979 г. е уредник в Археологическия отдел на Националния исторически музей, а през 1979 г. започва работа като асистент по стара история в Историческия факултет на Софийския университет. От 1983 е старши асистент, а от 1987 г. е главен асистент. Има възможността да работи с такива изявени специалисти и личности, негови преподаватели, като проф. Велизар Велков, проф. Христо Данов, проф. Александър Фол, проф. Маргарита Тачева. Работата в тази академична, ерудирана и високоинтелектуална среда допринася за неговото формиране като специалист. Петър Делев e първият от една нова вълна от учени и преподаватели, в която заедно с Димитър Попов, Диляна Ботева и Константин Бошнаков постепенно наследява в катедрата своите именити предшественици. През 1987 г. защитава докторска дисертация (тогава кандидатска) на тема „Раннотракийски погребални обичаи и вярвания“.

По-късно специализира в университета в Никозия, Кипър (1990–1991). Хабилитира се през 1993 г. с монографията си „Лизимах“. През 2014 г. става професор по стара история и тракология с фундаменталния труд „История на племената в Югозападна Тракия през I хил. пр. Хр.“. Високите професионални и човешки качества на професор Делев го правят ценен за трудната и често неблагодарна административна работа. В периода 2007–2015 г. е ръководител на Катедрата по стара история, тракология и средновековна история към Историческия факултет. Бил е заместник-декан на Историческия факултет от 1995 до 1999 г., а от 1999 до 2003 г. е декан на същия факултет. От 2007 до 2011 г. е заместник-председател, а от 2011 до 2015 г. и председател на Общото събрание на Софийския университет. Последното е показателно за авторитета и разпознаваемостта на неговата фигура не само в рамките на Историческия факултет, но и в целия Софийски университет. Както отбелязахме, археологията си остава негова любов и той намира постоянно поводи да се връща към нея. През 80-те години участва в редица експедиции в района на Странджа-Сакар. Освен трайния професио­ нален интерес към долмените и погребалните обичаи, работата там му носи и дългогодишното приятелство с Иван Венедиков, Калин Порожанов, Божидар Димитров, Иван Карайотов, Иля Прокопов, Атанас Орачев, Димитър Попов, Кирил Йорданов и редица други видни учени. Теренните проучвания на Петър Делев на хероона в м. Мишкова нива и до днес си остават основни за района на Малко Търново. По-късно, в средата на 80-те години, идват проучванията в Сборяново, в екипа на ст.н.с. Мария Чичикова. Там работи с Дарина Вълчева, Анелия Божкова, Тотко Стоянов, Боряна Матева, Живка Михайлова... Заслужава да споменем, че именно на професор Делев принадлежи първата аргументирана хипотеза и идентификация на селището при „Водна централа“ с гетската столица Хелис. Тази хипотеза впоследствие намери все повече привърженици и днес се приема за даденост. Един друг важен тракийски селищен център – Кабиле, също се е вписал трайно

За благородството на духа: Петър Делев – учен, учител и приятел

в биографията на професор Делев. Още от ранните години на неговото асистентство, а и по-късно, Кабиле го събира с имена като Велизар Велков, Златозара Гочева, Димитър Драганов, Людмил Гетов, Костадин Рабаджиев и др. Приятелството и дългогодишното сътрудничество намират израз и в съвместната работа със Златозара Гочева, която, ценейки високите професионални качества на Петър Делев, го привлича в българския екип, работещ по създаването на LIMC (Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae). През 90-те години следват проучванията на могилния некропол в района на пазарджишкото село Исперихово и превърналите се в знакови спасителни инфраструктурни проучвания при с. Копривлен по трасето на международния път Гоце Делчев – Драма. Копривлен дава летящ старт в кариерата на редица млади тогава специалисти (включително и на пишещите тези редове), а житейският и професионален тандем Анелия Божкова – Петър Делев се превръща в един от водещите и най-разпознаваеми археологически екипи в страната. През последните 15 години участва или ръководи проучвания на редица други обекти като Микрево, Симеоновград, Харманли, София-Северна тангента... Връща се отново към проучванията по долината на Места и в Западните Родопи. Завръщанията към археологията по никакъв начин не омаловажават водещата роля на преподавател по стара история на професор Делев. Роля, в която най-добре се виждат неговите качества на човек, призван да учи, да споделя постигнатото познание. Мнозина от нас го познават не само като преподавател, но и като сладкодумен разказвач, който умее да заинтригува аудиторията, да изложи не сухи факти, а да сглоби една на пръв поглед скучна материя в увлекателен разказ. Начинът, по който Петър Делев подхожда към античната история, проблемите и личностите в нея, се вписват в избраните от нас думи на Александър. В подбора на най-дискусионните, интригуващи и щекотливи теми,

13

чрез увлекателния език и стил, убедителните и съобразени аргументи професор Делев е успявал по най-елегантния начин да ни накара сами да стигнем и в крайна сметка да възприемем неговите заключения, но и да ни провокира да мислим и да търсим. Силата не се изразява само в това да създадеш нещо велико, да го отстояваш, да се доказваш непрекъснато, да убеждаваш с думи или дела в своята правота. Тя е и да допуснеш другите до твоето дело, да позволиш и да ги въвлечеш да участват в изграждането му, да го пре(по)дадеш нататък. А в аудиторията на лекциите при проф. Делев се случваше именно това – независимо дали разказите бяха за Хамурапи, Рамзес, Чандрагупта, Епаминонд и Пелопид, Лизимах или Дромихет. Виждахме това завладяващо поведение в действие в 23 аудитория или в 38 кабинет на Историческия факултет. То ни караше да мислим, че трябва (!) да сме част от тайнството на познанието за Античността. Обяснението, че изпитът е последната възможност студентите да научат още нещо, превръщаше този инак притеснителен момент в продължение на преподаването. А също така – в един урок по благородство, защото, съзнавайки необятността на Античността и невъзможността всеки да познава всичко (особено когато си студент в първи курс!), е необходимо да запазиш достойнството на другия, но и да не оставиш у него усещането, че старата история е непостижима. Точно толерантността и добронамереността на професор Делев правеха така, че тогава – още студенти – да искаме да бъдем съпричастни към това познание, което с присъщата си щедрост той ни раздаваше. Вече побеляващата брада на професор Делев, видът на древногръцки философ за нас – неговите ученици, колеги и приятели – са се превърнали в символ на неговата академичност, аристократичност и мъдрост. Всъщност тези 65 години не са никак много. За нас те просто са повод да го поздравим сърдечно и да му пожелаем здраве, дълголетие и много поводи за радост.

На многая лета, учителю! Христо Попов Юлия Цветкова

14

Христо Попов, Юлия Цветкова

Обр. 1. Ранни академични прояви. 1979 г. на конференция в Рим Обр. 2. По време на археологически проучвания в Странджа. Началото на 80-те години. (архив К. Йорданов)

Обр. 3. Сборяново, 1987 г. Снимка за спомен след откриването на надписа на Фосфорос. Петър Делев заедно с Боряна Матева, Живка Михайлова, Дарина Вълчева, Анелия Божкова и други колеги. (архив ИМ Исперих)

За благородството на духа: Петър Делев – учен, учител и приятел

15

Обр. 4. Заедно с колеги по време на Балканска конференция в София, в началото на 90-те години. В разговор с Кирил Йорданов, Наде Проева, Калин Порожанов и Василка Паунова. (архив К. Йорданов)

Обр. 5. Горещото лято на 1995 година. Проучвания на могилния некропол при с. Исперихово, Пазарджишко. (архив Х. Попов)

16

Христо Попов, Юлия Цветкова

Обр. 6. Берлин, 1996 година. На маса заедно с любимата жена и с Красимира Табакова. (архив Д. Ботева)

Обр. 7. Копривлен 1999 година. Почивка в базата. Шеговита атмосфера в стил „Индиана Джоунс“ заедно с малкия Атанас Делев и с Христо Попов. (архив Ю. Цветкова)

За благородството на духа: Петър Делев – учен, учител и приятел

17

Обр. 8. 2005 година. In vino (бира) veritas… На маса в приятелска компания. Тук, заедно с Анелия Божкова и Ивайло Лозанов. (архив Х. Попов)

Обр. 9. 2005 година. Комотини-Александруполис, 10-ият конгрес по Тракология. Петър Делев заедно с Оливие Пикар, Маргарита Тачева, Димитър Попов, Кирил Йорданов, Калин Порожанов, Диляна Ботева, Георги Китов и Диана Димитрова. (архив Д. Ботева)

18

Христо Попов, Юлия Цветкова

Обр. 10. 2005 година. Посещение в Зоне. Тук заедно с Костадин Рабаджиев и Петя Илиева. (архив Ю. Цветкова)

Обр. 11. 2016 година. Откриване на академичната учебна година. Ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. дфн Анастас Герджиков връчва на проф. Петър Делев Почетен знак със синя лента на СУ „Св. Климент Охридски“ (архив ИФ)

Обр. 12. През погледа на мъдростта и натрупания житейски опит... Академично слово при откриването на академичната учебна 2016 / 2017 година. (архив ИФ)

Сборник в чест на професор Петър Дeлев

19

Библиография на Петър Неделчев Делев 1975 Долмените в България. – Студентски проучвания, 3, 79-109. 1978 Родова гробница или хероон-мавзолей? Разкопки на един тракийски долмен. – Thracia antiqua, 3, 89-107. Теренни археологически проучвания в Странджа и Източна Стара планина през 1977 година. – Thracia antiqua, 4, 64-73. „Мегалитите в Тракия“ – успешно начало на една нова поредица. – Векове, кн. 3, 79-80. (Рецензия за: Мегалитите в Тракия. Тракийски паметници, т. I, София, 1976). Резензия за: A. Thom and A. S. Thom. Megalithic Remains in Britain and Brittany. Oxford, Cladendon Press, 1978. – Археология, кн. 1-2, 122. 1979 Обобщаващо изследване върху религията на древните траки. – Векове, кн. 1, 79-80. (Рецензия за: A. Fol, I. Venedikov, I. Marazov, D. Popov. Thracian Legends, Sofia, 1976). 1980 Problems of the Thracian Megalithic culture. – Pulpudeva, 3, 189-192. Les monuments mégalithiques en Bulgarie. – In: Actes du IIe Symposium International de Thracologie, Milano, 76-82. The Megalithic Monuments of Ancient Thrace. – In: Interaction and Acculturation in the Mediterranean, Amsterdam, 197-201. 1981 La Thrace Pontique et la culture mégalithique thrace. – Thracia Pontica, 1, 125-129. Рецензия за: Мегалитите в Тракия. Тракийски паметници, том. I. София, Наука и изкуство, 1976. – Известия на НИМ, 3, 375-377. 1982 Мегалитите в Тракия, ч. 2, Тракия Понтика (Тракийски паметници, т. 3). София, (в съавторство с Ал. Фол, Ив. Венедиков и др. „Сакар планина и Източни Родопи“, „Източна Стара планина“, „Проблеми на тракийските мегалитни паметници“ и раздел „Мегалитни паметници“ в „Странджа планина”), 173-348 и 391-427. Тракийска поселищна система през ранножелязната епоха и мегалитните паметници в Тракия. – В: Поселищен живот в Тракия, Ямбол, 37-43. 1983 Епитафията на Хреста и светилището на Зевс-Дионис в Малко Търново. – Археология, кн. 3, 1- 11 Les Odryses et les Kikones. Problèmes de géographie historique. – Pulpudeva, 4, 220-226. Общество. Учебник за 1. гимназиален клас. I част, София, ПГО, 1983 (в съавторство с Д. Попов, М. Тачева и др.). 1984 Долмените в Странджа. – Странджанско-сакарски сборник, т. I, Малко Търново, 214-216. La culture mégalithique thrace. – In: Dritter internationaler thrakologischer Kongress, 2, Sofia, 37-40.

20

Библиография на Петър Неделчев Делев

The Cult of the Dead in Thrace and Mycenaean Greece. – In: Contributions au IVe congrès international de thracologie, Sofia, 185-190. Megalithic Thracian Tombs in South-Eastern Bulgaria. – Anatolica, 11, 1984, 17-45. Археологически проучвания в района на Малко Търново. – Странджанско-сакарски сборник, т. II, кн. 2, Малко Търново, 45-50. 1985 Two Tholos Tombs at Malko Tirnovo. – Thracia Pontica, 2, 74-84. Проблеми на скалните паметници в Североизточна България. – В: Североизточна България. Древност и съвремие, София, 49-55. Bevölkerung und Siedlungssystem an der bulgarischen Schwarzmeerküste. – In: W. Schuler (Hrsg.), Die bulgarische Schwarzmeerküкste im Altertum (Xenia. Konstanzer althistorische Vorträge und Vorschungen, Heft 16), Konstanz, 9-27. Тракийските гробници край Малко Търново. – Турист, кн. 7, 8-9. 1986 Раннотракийски погребални обичаи и вярвания (автореферат на кандидатска дисертация), София. Eriope. – In: Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae III, 1, 843. 1989 The Thynian and Bithynian Thracians in the Times of Herodotus and Xenophon. – In: Sixième congrès international d’études du Sud-Est Européen. Résumés des communications, Histoire, 1, Sofia, 1989, 62-63. Подбрани извори по история на стария свят, Благоевград, (съставител с М. Тачева) 1990 Археологически и епиграфски паметници. – В: Странджа. Древност и съвремие, София, 139-264. Тракийският град при Свещари – една възможност за историческа идентификация. – Terra Antiqua Balcanica, Acta IV, 97-109. 1992 Investigations of the Thracian Fortified Settlement Near Sveshtari in the 1986-1988 Period. – Helis, 2, 7388 (в съавторство с М. Чичикова и А. Божкова). История на древните общества, София, 1992 (в съавторство с П. Барсело и М. Тачева). “Древноизточни общества“, 13-88. 1993 Burial Rites as Clues to Ethnic Formation and Development in the Balkan Peninsula. – Pulpudeva, 6, 4650. Статии в: „Кратка енциклопедия Тракийска древност“, София: „Акинак“, 8-9; „Бит“, 43-45; „Долмени“, 86-87; „Крепости“, 154-155; „Махайра“, 173; „Мегалитна култура“, 173-174; „Могили“, 185-186; „Некрополи“, 193-194; „Погребални обичаи“, 216-217; „Ромфея“, 239; „Светилища“, 244-245; „Хеброс“, 301; „Хероон“, 305; „Янково“, 316 1994 Тракийското царство на Лизимах: някои териториални проблеми. – Балкански древности, 2, 51-57. За хронологията и географската локализация на гетските войни на Лизимах. – Епохи, кн. 4, 17-28. 1995 Lysimachus and the Lion. – Thracia, 11, (Studia in honorem Alexandri Fol), 311-316. Les thraces et la mort. – In: Studia in honorem Georgii Mihailov, Sofia, 139-144. 1996 История на България за 11 клас. Издателство Отворено общество, София, (съавтор) История на България за 11 клас. Книга за учителя. Издателство Отворено общество, София, (съавтор).

Библиография на Петър Неделчев Делев

21

Рецензия за: Атлас по история на Стария свят. Макивиди, К. С., Херон Прес, 1996 – История, 3/4, 112. 1997 Филип II и залезът на „голямото“ Одриско царство в Тракия. – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Трудове на катедрите по история и богословие 1, 7-40. 1998 Observations sur le cavalier thrace. – Pulpudeva 6, Supplementum, 129-135. Тракия под македонска власт. – Jubilaeus I, (Д. Дечев), София, 39-45. Proto-Hellenistic and Early Hellenistic Phenomena in Ancient Thrace. – In: The Thracian World at the Crossroads of Civilizations (Proceedings of the 7th International Congress of Thracology, Constanta – Mangalia – Tulcea 20-26 May 1996), II, Bucharest, 376-384. Древности от Средна Места. Археологически проучвания по трасето на път ІІ-19. Гоце Делчев (съавтор). Христоматия по тракология, том 2, София, (редактор) 1999 Последната война на Деметрий Полиоркет. – Jubilaeus 2, (Хр. М. Данов), 163-168. Two Bronze Vessels from Roman Thrace with Producer Stamps. – Archaeologia Bulgarica 3, 1999, 2, 43-48 (съавтор с А. Божкова). Рецензия за: Studia Thracica 7: Кирил Йорданов. Политическите отношения между Македония и тракийските държави (359-281 г. пр. Хр.). – Исторически преглед 55, 5-6, 204-207. Религията на древна Елада. – В: История на религиите. Университетски курс лекции, София, 115-142. 2000 The Deportation of the Paeonians in Herodotus. – Thracia, 13, (Studia in memoriam Velizari Velkov), 49-52. Lysimachus, the Getae, and Archaeology. – The Classical Quarterly, 50/2, 384-401. The Settlement System of the 1-st Millenium B. C. along the Right Bank of the Middle Nestos. – In: Pistiros et Thasos. Structures économiques dans la péninsule Balkanique aux VIIe – IIe siècles avant J.-C. Opole, 145-150 (съавтор). Koprivlen: une agglomération thrace sur le Nestos moyen. – In: Pistiros et Thasos. Structures économiques dans la péninsule Balkanique aux VIIe – IIe siècles avant J.-C. Opole, 151-160 (съавтор). 2001 Гаврил Кацаров. Избрани съчинения, том І. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, (съставител с Т. Попнеделев). История на България от древността до наши дни. Учебник за 11 клас. София, Планета 3, (съавтор). 2002 Плиний Стари (N. H. 4. 40) и тракийските племена в района на средна Места. – В: Πιτύη. Изследвания в чест на проф. Иван Маразов. София, 273-281. Копривлен и културната общност на Югозападна Тракия през VІІ – V в. пр. Хр. – ИНМБ 4, 2002 (= Studia in honorem Ivani Karayotov), 80-97 (съавтор с А. Божкова). Пристигането на Лизимах в Тракия. – Jubilaeus 5, (М. Тачева), София, 126-136. Some Greeks in Thrace. – In: Thrace and the Aegean. Proceedings of the Eighth International Congress of Thracology 1, Sofia, 301-309. Koprivlen: A Thracian Settlement on the Middle Nestos. – In: Thrace and the Aegean. Proceedings of the Eighth International Congress of Thracology 1, Sofia, 469-484. (съавтор). Надгробни могили в землището на с. Исперихово, Пазарджишко. – Rhodopica, 1-2, 123-138 (съавтор).

22

Библиография на Петър Неделчев Делев

Районът на Средна Места в древността. – В: Копривлен, том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г., София, 13-28; (= The Middle Mesta Region in Antiquity. – In: Koprivlen, Volume 1. Rescue Archaeological Investigations along the Gotse Delchev – Drama Road 1998-1999, Sofia, 13-28. ) Античната пътна мрежа в района на Средна Места. – В: Копривлен, том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г., София, 55-60; (= The Ancient Road Network in the Middle Mesta Region. – In: Koprivlen, Volume 1. Rescue Archaeological Investigations along the Gotse Delchev – Drama Road 1998-1999, Sofia, 57-62 (съавтор с с Хр. Попов). Археологически структури. – В: Копривлен, том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г., София, 91-101; (= The Archaeological Structures. – In: Koprivlen, Volume 1. Rescue Archaeological Investigations along the Gotse Delchev – Drama Road 1998-1999, Sofia, 91-101.) Към историческата характеристика на селището при Копривлен. – В: Копривлен, том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г., София, 296298; (= A Historical Commentary of the Settlement at Koprivlen. – In: Koprivlen, Volume 1. Rescue Archaeological Investigations along the Gotse Delchev – Drama Road 1998-1999, Sofia, 295-297. Подбрани извори за българската история. Том първи. Древните българи и земите на Балканския полуостров до VІІ век. София, (съставител на раздели „Праисторически епохи“ (стр. 77-81) и „Древна Тракия в състава на Римската империя“ (стр. 99-139). 2003 По някои проблеми от историята на агрианите. – Известия на Историческия музей Кюстендил, 7, 8-12. Политиката на Филип ІІ и Александър ІІІ спрямо гръцките градове в Тракия. – В: Черно море между Изтока и Запада, Варна, 105-125. From Corupedion towards Pydna: Thrace in the Third Century. – Thracia 15, (In Honour of Alexander Fol’s 70th Anniversary), 107-120. Lysimachus and the Third War of the Successors. – Thracia Pontica 6.2, (In honorem Mihaili Lazarov), 63-70. За някои проблеми в оронимията на Югозападна Тракия. – Известия на Исторически музей Благоевград 3, 33-36. История на древния свят. Учебник за 7 клас. София, Планета 3. 2004 Лизимах. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, (Университетска библиотека, № 435). A Terra Cotta Statuette of Aphrodite from Isperihovo. – In: Von Domica bis Drama. Gedenkschrift für Jan Lichardus, Sofia, 271-276. Stratifying Herodotus: Local Tribes between the Lower Axios and the Nestos. – Thracia 16, 2005, 105-121. Гаврил Кацаров. Избрани съчинения, том ІІ. София, (съставител) Рецензия за: Chrysoulla Veligianni-Terzi, Oi Ellênídes póleis kai to basíleio tôn Odrusôn apó Abdêrôn póleôs méxri Ístrou potamoú. Thessaloniki: Ekdotikós Oíkos Adelfón Kuriakidé A. E., 2004. – Bryn Mawr Classical Review 2005.07.84 (http://ccat.sas.upenn.edu/bmcr/2005/ 2005-07-84.html) 2005 Das antike Strassennetz im mittleren Mestagebiet. – In: J. Bouzek, L. Domaradzka (eds.). The Culture of the Thracians and their Neighbours. Proceedings of the International Symposium in Memory of Prof. Mieczyslaw Domaradzki with a Round Table „Archaeological Map of Bulgaria“. Oxford, (= BAR International Series 1350), 103-106 (съавтор с Хр. Попов).

Библиография на Петър Неделчев Делев

23

2006 Зайчи връх в елинистическата укрепителна система на Кабиле. – В: Поселищен живот в Тракия 4, Ямбол, 97-104. 2007 Philip and the Getae. – Jubilaeus 6, (К. и Х. Шкорпил), София, 116-123. Tribes, Poleis and Imperial Aggression in the Lower Strymon Area in the 5th c. BC – The Evidence of Herodotus. – In: Thrace in the Graeco-Roman World. Proceedings of the 10th International Congress of Thracology, Athens, 110-119. The Edonians. – Thracia 17 (In honorem annorum LX Cirili Yordanov), 85-106. 2008 Надгробните могили при Симеоновград, Одриското царство и тракийските племена в долината на Хеброс. – В: Спасителни археологически разкопки по трасето на железопътната линия Пловдив-Свиленград през 2005 г. Велико Търново, 211-232. Филип ІІ и Александър Велики в Северна Тракия. – В: Светът на гетите. Известия на Регионален исторически музей – Русе, 12, 5-19. 2009 Професор Велизар Велков. – В: Сборник в памет на професор Велизар Велков, София, НАИМ-БАН, 9-14. Once More on the Thracian Strategies of Claudius Ptolemy. – В: Сборник в памет на професор Велизар Велков, София, НАИМ-БАН, 245-253. Археологическо обхождане в землищата на селата Микрево, Драката и Палат, община Струмяни. – Известия на Регионален исторически музей Благоевград, 5, 66-75. (съавтор с А. Божкова). 2010 Някои проблеми на етнонимията в Централна и Югоизточна Тракия. – В: Югоизточна България през II-I хилядолетие пр. Хр., Варна, Зограф, 96-111. 2011 Древният свят и Тракия. – В: Българска национална история, том: Българските земи през древността, 1, Абагар, 511-906. Тракийското племе на одомантите. – В: Кр. Гагова, Ал. Николов (ред.) Мediaevalia. Специално издание. Сборник в памет на доц. д-р Георги Сотиров (1946-1998), Софийски университет „Св. Климент Охридски“, София, 171-191. Отново за керамиката с рисувана геометрична украса от Югозападна България. – Археология, 52, 2, 17-24. (съавтор с А. Божкова). 2012 A Roman general on the Danube: L. Scipio and his war on the Scordisci. – In: M. Hauser et al. (Hrsg.) Actes du Symposium international Le Livre. La Roumanie. L’Europe. 4ème édition, 20-23 septembre 2011, Tome III, Editura Biblioteca Bucureştilor, 431-444. За тегловните стандарти на тежките сребърни монети на дероните. – In: ΗΡΑΚΛΕΟΥΣ ΣΩΤΗΡΟΣ ΘΑΣΙΩΝ. Изследвания в чест на Иля Прокопов от приятелите и учениците му по случай неговата 60-годишнина. Велико Търново, 61-72 Getae – In: R. S. Bagnall et al. (eds.) The Encyclopaedia of Ancient History, Blackwell, 2911-2912. Archaic Pottery with Painted Geometric Decoration from South-Western Bulgaria. – In: Η ΚΕΡΑΜΙΚΗ ΤΗΣ ΑΡΗΑΙΚΗΣ ΕΠΟΧΗΣ ΣΤΟ ΒΟΡΕΙΟ ΑΙΓΑΙΟ ΚΑΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΦΕΡΙΑ ΤΟΥ (700-480 π.Χ.), Θεσσαλονίκη, 69-78. (съавтор с А. Божкова) Илинден – Клисура. Разкопки 2011 г. – В: М. Гюрова (ред.) Археологически Открития и Разкопки (съавтор) през 2011 г., Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 150-152. Тракийските беси. The Thracian Bessi. – Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет, 100, 6-65.

24

Библиография на Петър Неделчев Делев

2013 The burning of the temple at Delphi, the Roman governor L. Scipio and the rout of the Scordisci. – In: A. Rufin-Solas (ed.). Armées grecques et romaines dans le nord des Balkans. Conflicts et integration des communautés guerrières. Gdansk – Torun, 91-103. The Tribal World of Ancient Thrace. – In: The Thracians and their Neighbors in the Bronze and Iron Ages. Proceedings of the 12th International Congress of Thracology, vol. 1. Târgoviște, Editura Cetatea de Scaun, 123-134. За дентелетите и стратегия Дентелетика. – В: К. Рабаджиев, Х. Попов, М. Дамянов, В. Кацарска (ред.) Сборник в памет на академик Д. П. Димитров, София, НАИМ-БАН, СУ „Св. Климент Охридски“, Исторически Факултет – Катедра Археология, 367-377. Разкопки на обект Илинден – Клисура. – В: М. Гюрова (ред.) Археологически Открития и Разкопки през 2012 г., Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 114-117 (съавтор) 2014 История на племената в Югозападна Тракия през I хил. пр. Хр., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София. Разкопки на обект Илинден – Клисура. – В: М. Гюрова (ред.) Археологически Открития и Разкопки през 2013 г., Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 135-139 (съавтор) Резензия за: D. Dzino. Illyricum in Roman Politics, 229 BC – AD 68, Cambridge University Press, Cambridge, 2010. – Ancient West and East 13, 314-315. 2015 Thrace from the Assassination of Kotys I to Koroupedion (360-281 BCE). – In: J. Valeva et al. (eds.). A Companion to Ancient Thrace, Wiley Blackwell, 48-58. From Koroupedion to the Beginning of the Third Mithridatic War (281-73 BCE). – In: J. Valeva et al. (eds.). A Companion to Ancient Thrace, Wiley Blackwell, 59-74. La Thrace antique. – In: J.-L. Martinez et al. (eds.). L’Épopée des rois thraces, des guerres médiques aux invasions celtes, 479-278 av. J.-C. Découvertes archéologiques en Bulgarie. Louvre, 22-25. Илинден – Клисура. – В: Г. Кабакчиева (ред.) Археологически Открития и Разкопки през 2014 г., Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 188-191. (съавтор) 2016 Between Pharsalus and Philippi: Thrace in the Forties BC. – Thracia 21, 49-59. Cotys Son of Rhascuporis. – Studia Classica Serdicensia, 5, (Monuments and Texts in Antiquity and Beyond. Essays for the Centenary of Georgi Mihailov, 1915-1991), 119-129. За генеалогията на Сапейската династия. – В: П. Делев (ред.) Symposion. Сборник в памет на проф. Димитър Попов. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 148-173. История и цивилизации за 5. клас. Анубис, София. (съавтор). 2017 Древна Тракия в края на III и през първата половина на II в. пр. Хр. – В: Сборник в чест на XX години програми по египтология в Нов български университет. София, Изток-Запад, 38-52.

Съставител Юлий Емилов

Сборник в чест на професор Петър Делев

25

Tabula gratulatoria Анастас Герджиков Васил Николов Божидар Димитров Людмил Вагалински Тодор Попнеделев

ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ зам. председател на Българската академия на науките директор на Национален исторически музей директор на Национален археологически институт с музей, БАН декан на Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

Aliénor Rufin Solas Lynn Roller Maria-Gabriella Parissaki Nade Proeva Stefan Panovski Stefanos Gimatzidis

Université Paris-Sorbonne 4 University of California, Davis, USA National Hellenic Research Foundation – Institute of Historical Research University of Ss. Cyril and Methodius, Skopje, Macedonia Institute of National History, Skopje, Macedonia Institute for Oriental and European Archaeology, Austrian Academy of Sciences University of Ss. Cyril and Methodius, Skopje, Macedonia Институт за исторически изследвания, БАН Регионален исторически музей, Варна Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Aarhus Institute of Advanced Studies, Aarhus University Югозападен Университет „Св. Иван Рилски“ – Благоевград Национален археологически институт с музей, БАН гр. Мюнхен, Германия Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Национален археологически институт с музей, БАН Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ гр. Гоце Делчев Музей на котвата, Ахтопол Национален археологически институт с музей, БАН Нов Български университет Национален археологически институт с музей, БАН Исторически музей, Исперих Нов Български университет Първа инвестиционна банка АМ „Мечислав Домарадски“, гр. Септември Институт за балканистика с Център по тракология, БАН Национален археологически институ с музей, БАН Национален археологически институ с музей, БАН Исторически музей, гр. Самоков Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Национален археологически институ с музей, БАН

Vojislav Sarakinski Алека Стрезова Александър Минчев Александър Николов Александър Панайотов Александър Порталски Алексей Гоцев Алена Тенчова-Янцик Ангел Николов Анелия Божкова Анна Кочанкова Асен Гюрганчев Атанас Орачев Бистра Божкова Богдан Атанасов Борислав Бориславов Боряна Матева Боян Думанов Валентина Григорова-Генчева Валентина Танева Валерия Фол Васил Николов Венцислав Динчев Веселин Хаджиангелов Веселка Гъркова Веселка Кацарова

26 Виолета Герджикова Виолета Милчева Владимир Славчев Владимир Станев Гаврил Лазов Георги Митрев Георги Нехризов Георги Николов Даниела Агре Даниела Коджаманова Даниела Стоянова Дарина Вълчева Джени Маджаров Диана Димитрова Диляна Ботева Димитър Байряков Димитър Гюрганчев Димитър Драганов Димитър Митов Добриела Котова Дочка Аладжова Евгения Генчева Екатерина Джумалиева Живко Аладжов Живко Узунов Живка Михайлова Ивайла Попова Ивайло Лозанов Иван Вълчев Иван Гацов Иван Маразов Иван Христов Иван Карайотов Иван Тодоров Илия Кулов Илиян Боянов Иля Прокопов Йоана Бенчева Йоана Сиракова Кабалан Мукарзел Калина Петкова Калин Маджаров Калин Порожанов Камен Димитров

Tabula gratulatoria

Катедра по класическа филология, СУ „Св. Климент Охридски“ СУ „Св. Климент Охридски“ Регионален исторически музей, гр. Варна Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ гр. София Повдивски университет „Паисий Хилендарски“ Национален археологически институ с музей, БАН Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Национален археологически институ с музей, БАН Регионален исторически музей, гр. Кърджали Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ гр. София Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Национален археологически институ с музей, БАН Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Исторически музей, Велинград гр. Гоце Делчев Нумизматичен музей – гр. Русе СПГТ Институт за балканистика с Център по тракология, БАН Национален археологически институ с музей, БАН Национален археологически институ с музей, БАН Министерство на културата Национален археологически институ с музей, БАН Нов български университет гр. Исперих Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Нов български университет гр. София Национален исторически музей, София гр. Бургас ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ Регионален исторически музей, Благоевград Нов български университет Първа инвестиционна банка Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Катедра по класическа филология, СУ „Св. Климент Охридски“ Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Национална галерия, гр. София Национален археологически институт с музей, БАН Югозападен Университет „Св. Иван Рилски“ – Благоевград, Институт за балканистика с Център по тракология, БАН Институт за балканистика с Център по тракология, БАН

Tabula gratulatoria

Кирил Йорданов Кирил Младенов Костадин Кисьов Костадин Рабаджиев Красимир Лещаков Красимир Ников Красимира Гагова Крум Бъчваров Кръстина Панайотова Лили Грозданова Любава Конова Людмил Гетов Мая Василева Малвина Русева Малгожата Гребска-Кулов Маргарит Дамянов Марина Колева Мария Баръмова Мария Камишева Мария Николаева Мария Рехо Мартин Гюзелев Мартин Христов Мая Мартинова-Кютова Меглена Първин Милен Иванов Милена Тонкова Милияна Каймакамова Мира Маркова Мирена Славова Мирослав Издимирски Митко Маджаров Момчил Маринов Надежда Тодорова Надя Манолова-Николова Нарцис Торбов Никола Дюлгеров Никола Теодосиев Никола Тонков Николай Овчаров Николай Христов Нина Диянова Павлина Владкова Павлина Девлова Петя Георгиева

27

гр. София СУ „Св. Климент Охридски“ Регионален археологически музей, гр. Пловдив Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Национален археологически институт с музей, БАН Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Национален археологически институт с музей, БАН Национален археологически институт с музей, БАН Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Национален исторически музей – гр. София гр. София Нов български университет Институт за балканистика с Център по тракология, БАН, гр. София Регионален исторически музей – Благоевград Национален археологически институт с музей, БАН Институт за изследване на изкуставата, БАН Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Регионален исторически музей – Стара Загора Исторически музей, Исперих Национален археологически институт с музей, БАН гр. Бургас Национален исторически музей – София Регионален археологически музей – Пловдив Исторически музей „Искра“, Казанлък Институт за балканистика с Център по тракология, БАН Национален археологически институт с музей, БАН Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Катедра по класическа филология, СУ „Св. Климент Охридски“ Институт за балканистика с Център по тракология, БАН Исторически музей – Хисаря Исторически музей, „Искра“, Казанлък Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски" Регионален исторически музей – Враца Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Национален археологически институт с музей, БАН Национален археологически институт с музей, БАН гр. София Регионален исторически музей – Шумен Регионален исторически музей – Велико Търново Национален исторически музей – София Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“

28 Петя Кияшкина Петя Янева Румен Радев Румяна Георгиева Румяна Колева Руслан Стойчев Светлана Янакиева Сергей Торбатов Станимир Стойчев Станислав Илиев Стахил Панайотов Стефан Александров Стефан Чохаджиев Стоянка Димитрова Таня Христова Тотко Стоянов Трифон Балъкчиев Христо Матанов Христо Попов Христо Прешленов Юлий Емилов Стоянов Юлия Вълева Юлия Цветкова Явор Бояджиев Явор Иванов Яна Димитрова

Tabula gratulatoria

Музей „Старинен Несебър“, Несебър Катедра по класическа филология, СУ „Св. Климент Охридски“ гр. София Институт за балканистика с Център по тракология, БАН Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Институт за изследване на изкуствата, БАН Институт за балканистика с Център по тракология, БАН Национален археологически институт с музей, БАН Регионален исторически музей – Шумен Регионален исторически музей – Хасково Freie Universität Berlin Национален археологически институт с музей, БАН ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ Институт за балканистика с Център по тракология, БАН Национален археологически институт с музей, БАН Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ гр. София Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Национален археологически институт с музей, БАН Национален археологически институт с музей, БАН Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ гр. София Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ Национален археологически институт с музей, БАН гр. София Национален археологически институт с музей, БАН

Сборник в чест на професор Петър Делев

91

Етническата идентичност на гетите Светлана Янакиева Употребата на конструктите трако-гети, дако-гети/гето-даки и трако-гето-даки, както и на свързаните с тях трако-даки и дако-мизи издава несигурността на изследователите относно етническата идентичност на гетите. Примерите са десетки и са добре известни (Berciu 1974; Vulpe, Zahariade 1987; Coman, J. 1980; Russu 1969; Георгиев 1977 са само някои от тях). Разбира се редица изследователи употребяват неизменно само етнонима гети (Фол 1975, 35-59; Фол, Спиридонов 1983, 19, 96-98, 126; Йорданов 1984 с лит.; Delev 2000; Delev 2007; Avram 2006; 2011). Това изглежда дава основание на К. Йорданов да смята, че в съвременната историография методическата неточност на двусъставните названия вече е преодоляна (Йорданов 2011, 131). Впечатлението обаче е измамно, тъй като от една страна се отнася предимно до българската научна литература, а от друга въпросът не е само терминологичен. Въпросът е каква е етническата идентичност на гетите. Във всеки случай К. Йорданов е прав, че сложните названия са методически неточни. Конструирайки двусъставните имена трако-гети, дако-гети и гето-даки, както и тройното трако-гето-даки, изследователите мислят ли траките, гетите и даките като три отделни етноса, или като един етнос, който назовават общо с имената на двете или трите му съставки? А когато говорят само за гети, като какви ги мислят? При някои автори се подразбира, че племенното название гети е част от общия етноним траки, други смятат гетите за част от даките/ дако-мизите, трети – за отделен етнос, а при четвърти просто няма ясно становище. Един от малкото, които категорично заявяват, че „можем да третираме гетите като отделен етнос“, е Борис Симеонов (Simeonov 1980, 117); затова е добре да се видят неговите

аргументи. Като доказателство той привежда думите на няколко антични автори. От Херодот е цитиран разказът за похода на Дарий, където историкът, като говори за покорените племена, нарича скирмиадите и нипсеите траки, а за гетите не употребява това определение (Hdt. 4.93). Оттук Симеонов заключава, че Херодот не смята гетите за траки, а за думите му в същия пасаж, че гетите са най-храбри и най-справедливи измежду траките, казва, че Херодот е нелогичен и си противоречи (Simeonov 1980, 115). Това е едно крайно нелогично заключение, тъй като всъщност положението е точно обратното: несъмнено, щом ги определя като най-храбри измежду траките, Херодот смята гетите за траки. Също и когато говори за обичаите на траките, историкът ги споменава заедно с травсите и тези, които живеят над крестоните, като племена, които имат по-различни обичаи, но пак като едно от тракийските племена, които според него носят много имена, всяко племе според страната си (Hdt. 5.3). А това, че не при всяко споменаване определя гетите като траки, не е никакво противоречие. Така е и с други племена (напр. одрисите, но никой не се съмнява, че одрисите са траки) и явно не е необходимо всеки път всяко отделно племе да се определя изрично като тракийско. Тукидид според Б. Симеонов също смятал гетите за отделен етнос (Simeonov 1980, 116). Това заключение той прави въз основа на две неща. Първото са думите на историка, че Ситалк свикал в армията си първо траките, живеещи между Хемус и Родопа, над които властвал, а после гетите отвъд Хемус. Второто е, че във войската на Ситалк гетите се различават по въоръжението си – те са кон­ници-стрелци, докато така наречените независими планински траки са мечоносци

92

Светлана Янакиева

(Thuc. 2.96). Неправомерно е от първото сведение да се прави заключение, че Тукидид смята гетите за отделен етнос. По-вероятно е той да ги споменава отделно от „собствените“ на Ситалк траки (одрисите) по политически причини – тъй като характерът на властта му над тях е бил по-различен, въпреки че, както отбелязва П. Делев, не знаем точно каква е била тя (Delev 2000, 394). Родът войска пък по никакъв начин не може да бъде етноразличителен белег, но освен това малко по-нататък Тукидид съобщава, че поголямата част от конницата на Ситалк била предоставена от самите одриси, а след тях (по численост) – от гетите (Thuc. 2.98), т.е. и едните, и другите са конници. Ясно е, че различните мнения идват от факта, че античните автори, от които черпим сведенията, употребяват за гетите и техните царе/вождове различни етноними – гети, траки, даки, дори одриси. Поради това е необходимо да се изследват причините за тези употреби, както и релевантността на различията за определянето на етническата идентичност на въпросните племена. Друг автор, в чийто разказ траки и гети са споменати сякаш алтернативно, е Полиен. Става дума за епизода от войната на Севт в Херсонес (вероятно става дума за Севт I), когато той наел 2 000 гети и те заедно с неговата войска нападнали неприятелите от две страни (Polyaen. 8.38). Наистина в случая авторът се е изразил точно така – „от една страна се втурнали траките, а от друга – гетите”. Но както и при Херодот, не може да се прави заключение само от употребата на етнонима гети в един епизод. Същият Полиен на други места нарича гетския владетел Дромихет тракийски благородник и тракийски цар (Polyaen. 4.16; 7.25). Явно в първия случай под траки трябва да се разбират траките на самия Севт за разлика от наемниците гети. Освен Полиен и Диодор, когато говори за кампанията на Лизимах, нарича гетите, които дошли на помощ на жителите на Калатис, траки (Diod. 19.73), а Дромихет – тракийски цар (Diod. 21.11-12). В един фрагмент на Полибий пък той е наречен дори цар на одрисите (Polyb. fr. 102), сполучливо обяснено от П. Делев като отглас на идеята за топографска и политическа приемственост между северни-

те територии на Одриското царство и Гетското царство на Дромихет (Делев 2004, 218). Страбон от своя страна споменава Дромихет като цар на гетите (Str. 7.3.8). Пак у него обаче е запазен и един фрагмент от комедия на Менандър, в който героят говори за многоженството при траките и казва за себе си и съплеменниците си: „всички траки, а най-много от всички ние гетите (защото съм горд, че съм по род от тях), не сме много въздържани ... “ (Menandr. fr. 877 Kassel-Austin), т.е. очевидно гетите сами се мислят като част от траките. Дион Хризостом разказва за превземане от гетите на множество градове по левия бряг на Понта от Бористен до Аполония, които събития се отнасят вероятно към средата на I в. пр. н. е. (Dio Chrysosth. 36.4-5), а на друго място привежда една подробност от облеклото – пилос носели някои от траките, т. нар. гети (Dio Chrysosth. 23.3). Един интересен епиграфски паметник – декретът от Хистрия – прославя Агатокъл за урегулирането на отношенията между полиса и Золтес, който с въоръжените си отряди нападал града и опустошавал територията му. Няма съмнение, че Золтес и хората му принадлежат към племето на гетите, но в надписа те навсякъде биват наричани траки (ISM I 15, редове 9, 34, 41, 51, 57 ). Без да е необходимо да бъдат изброявани всички сведения, така различно е назоваването – ту с името на отделното племе – гети, ту с общото траки – през цялата Античност: гети у Тукидид, Овидий, Плиний Стари, Апиан; траки у Диодор, както и у Атеней и Прокопий, у които гетският цар Котелас е наречен тракийски цар (Athen. 13.557; Proc. Bell. 6.210) и в надписа от Хистрия; както гети, така и траки – у Херодот, Менандър, Страбон, Дион Хризостом и Полиен. При това Херодот, Менандър, Страбон и Дион Хризостом изрично ги определят като част от траките. Страбон разбира се заслужава особено внимание, тъй като единствен се опитва да изясни етническата ситуация. „Впрочем“, казва той, „елините смятат гетите за траки“ (или „схващат гетите като траки”). А те живеели от двете страни на Истър, както те, така и

Етническата идентичност на гетите

мизите (Μυσοί) бидейки траки, и те самите, и тези, които сега наричат мизи (Μοισοί)“ (Str. 7.3.2). Напълно коректно Страбон, който не е посещавал Тракия и няма сведения от първа ръка, съобщава, че според елините гетите са траки. На него дължим впрочем и сведенията за идентичност между гети и даки (Str. 7.3.12–13; Буребиста е гет и вожд на гетите в 7.3.5 и 7.3.11), извор за което може би е Посидоний (цитиран в 7.3.3 по друг повод) с още по-стари източници, повторено и от Помпей Трог (Pomp. Trog. Prol. 32.3.16). През страната на гетите според Страбон тече река Марис, днешната Муреш (Str. 7.3.13), т.е. етнонимът гети обхваща цялата територия на по-сетнешната Дакия, а делението на гети и даки е „друго деление на страната“, за която той казва, че след свалянето на Буребиста била разделена на четири и после на пет части (Str. 7.3.11-12). Декретът от Дионисополис пък нарича Буребиста най-велик цар в Тракия (IGBulg. I 13). Какво обаче се крие зад гръцката преценка? Първо – още Херодот ни осведомява за елинските критерии за общност на един етнос – общи произход, език, обичаи и религия (Hdt. 8.144; вж. и Yanakieva 2015). Ясно е, че именно те са приложени и в случая. Второ – невероятно е гръцката преценка да се е различавала от тази на самите траки, защото гърците са контактували непрекъснато с тях и гръцките автори, както и жителите на гръцките полиси по тракийското крайбрежие на Понта (Хистрия и Дионисополис) едва ли биха наричали така единодушно някое племе тракийско (и неговия вожд/цар тракиец), ако не са имали директни впечатления от самите му членове. Има разбира се и случаи на погрешно причисляване на някое племе към даден етнос (например на даките към скитите), но това обикновено са изолирани сведения, а определянето на гетите или на техните царе/ вождове като траки е доста масово. Поради недостатъчно писмени данни ние не знаем дали общият етноним траки е бил разпространен повсеместно. Според А. Фол от гледището на тракийската етнонимия съществуването му в историческата практика на траките не може да бъде доказано (Фол, Спиридонов 1983, 124). Но общият етноним рядко се появява в началните етапи на етно-

93

генетичния процес. Този процес е дълъг и преминава през различни фази: зараждане, консолидация, диференциация и възможна нова консолидация. Също и при гърците елини първоначално не е общ етноним, а така се именува малко племе в Тесалия (Hom. Il. 2.684). Едва у Херодот той вече е означение за съвкупността от елинските племена (Hdt. 2.56), което не означава, че елинският етнос се появява едва тогава. Поради това двоякото определяне – като гети и като траки – в сведенията на античните автори, което е практика и за други племена, не ни дава никакви основания да смятаме, че гетите са отделен етнос. Няма нищо странно в това една етническа група да се назовава както с локалния си (племенен) етноним, така и с общия (на целия етнос). Явлението може да е свързано с различни причини. От една страна това е старото родово разделение – хората от един род са по-близко свързани помежду си, отколкото с други родове. И днес членовете на отделни етнографски групи се самоназовават както с общото народностно име, така и с името на етнографската група. От друга страна са политическите причини. Консолидирането на етноса под единна политическа власт води естествено до употребата на общия етноним и по-рядката употреба на локалните (племенните) или тяхното изчезване. Обратно, при засилени сепаратистки процеси можем да очакваме изплуване на нови или на временно изчезнали от изворите локални етноними. С въпроса за етническата ситуация е свързан и проблемът за отделен гетски език, повдигнат също от Б. Симеонов в цитираната статия. „Доказването“ на отделен език със съществуването на отделен гетски етнос е парадоксално, тъй като такова съществуване не само не е доказано, но и данните на античните автори изобщо не сочат такова нещо. По-скоро тъкмо обратно – изводите от лингвистична гледна точка могат да бъдат използвани за изясняване на етническата идентичност на гетите. Добре известно е сведението на Страбон, който казва, че гетите говорят същия език като траките, а даките говорят същия език като гетите (Str. 7.3.10; 7.3.13, вж. и Janakieva 2002, 75-79). На друго място с конкретни лингвистични факти съм аргументирала становището, че

94

Svetlana Yanakieva

няма данни – нито фонетични, нито лексикални (ономастични) – въз основа на които да смятаме, че гетите са говорили език различен от тракийския (Янакиева 2016). Така смятам, че и двата вида сведения – изворовите и лингвистичните – убедително утвърждават тракийската етническа идентичност на гетите. Цитирана литература: Avram 2006: A. Avram. The Territories of Istros and Kallatis. – In: Guldager Bilde, P., V. Stolba (eds.), Surveying the Greek Chora. Black Sea Region in a Comparative Perspective. Black Sea Studies 4, Aarhus, 59-80. Avram 2011: A. Avram. The Getae: Selected Questions. – In: The Black Sea, Greece, Anatolia and Europe in the First Millennum BC, ed. by G. Tsetskhladze. Leuven/Paris, 61-75. Berciu 1974: D. Berciu. Contribution à l’ étude de l’art Thraco-Gète. Bucureşti, 1974. Coman 1980: J. Coman. L’immortalité chez les Thraco-Géto-Daces. – In: Actes du IIe congrès international de thracologie, t. III, Bucuresti, 1980. Delev 2000: P. Delev. Lysimachus, the Getae and archaeology. – Classical Quarterly 50, 2000, 2, 384-401. Delev 2007: P. Delev. Philip and the Getae. – Jubilaeus 6, К. и Х. Шкорпил, София, 2007, 116-123. IGBulg.: G. Mihailov (ed.). Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae, Vol. I2. Serdicae. ISM: D. Pippidi (ed.). Inscriptiones Scythiae Mi-

noris Graecae et Latinae. Vol. I. Bucureşti, 1983. Janakieva 2002: S. Janakieva. La notion de ὁμόγλωττοι chez Strabon et la situation ethnolinguistique sur les territoires thraces. – Études Balkaniques, 2002, 4, 75–79. Russu 1969: I. Russu. Die Sprache der Thrako-Daker. Bucureşti, 1969. Simeonov 1980: B. Simeonov. Des Gètes et de leur langue. – In: Actes du IIe congrès internationale de thracologie (4–10 septembre 1976), vol. III. Bucureşti, 1980, 113–120. Vulpe, Zahariade 1987: A. Vulpe, M. Zahariade. Geto-dacii în istoria militară a lumii antice. București, 1987. Yanakieva 2015: S. Yanakieva. Language and ethnicity in Herodotus’ work. – Linguistique Balkanique 54, 2015, 2/3, 65-73. Георгиев 1977: В. Георгиев. Траките и техният език. София, 1977. Делев 2004: П. Делев. Лизимах. София, 2004. Йорданов 1984: К. Йорданов. Добруджа през I-то хил. пр.Хр. Гети. – В: История на Добруджа, том 1, дял II, 1984, 72-123. Йорданов 2011: К. Йорданов. Добруджа през I-то хил. пр.Хр. Гети. Глава I. – В: История на Добруджа, том 1, 2011, 131-135. Фол 1975: А. Фол. Тракия и Балканите през ранноелинистическата епоха. София, 1975. Фол, Спиридонов 1983: А. Фол, Т. Спиридонов. Историческа география на тракийските племена до III в. пр.н.е. и Атлас. София, 1983. Янакиева 2016: С. Янакиева. Имало ли е гетски език? (под печат).

The Ethnic Identity of the Getae Svetlana Yanakieva Summary The use of the constructs Dacians-Getae, Thracians-Getae and Dacians-Moesians betrays the uncertainty of researchers on the ethnic identity of the Getae. An analysis is made in the paper of the evidence of the ancient authors (Hekataeus, Herodotus, Thucydides, Menander, Diodorus, Cassius Dio, Strabo, Polybius, Athenaeus, Ovid, Polyaenus, Pliny the Elder, Procopius, and others), who used different ethnonyms – Getae, Thracians, Dacians and even Odrysae –

when referring to the Getae and their kings, and the reasons for that are studied, as well as the relevance of those differences to the determining of the ethnic identity of the tribes in question. This is complemented by the linguistic issue of the attribution of the language of the Getae to some linguistic group, the possibility of the existence of an autonomous Getic language and its correlation with the theory on the Getae as a separate ethnos.

686

Сборник в чест на професор Петър Делев

СПИСЪК НА АВТОРИТЕ

Aliénor Rufin Solas Université Paris-Sorbonne 4 [email protected] Lynn Roller University of California, Davis, USA [email protected]

Александър Порталски Югозападен Университет „Св. Иван Рилски“ – Благоевград [email protected] Алена Тенчова-Янцик [email protected]

Nade Proeva University of Ss. Cyril and Methodius, Skopje, Macedonia [email protected]

Анелия Божкова Национален археологически институт с музей, БАН [email protected]

Stefan Panovski Institute of National History, Skopje, Macedonia [email protected]

Атанас Орачев Музей на котвата, Ахтопол [email protected]

Stefanos Gimatzidis Institute for Oriental and European Archaeology, Austrian Academy of Sciences [email protected] Vojislav Sarakinski University of Ss. Cyril and Methodius, Skopje, Macedonia [email protected] Алека Стрезова Институт за исторически изследвания, БАН [email protected] Александър Николов СУ „Св. Климент Охридски“ [email protected] Александър Панайотов Aarhus Institute of Advanced Studies, Aarhus University [email protected]

Валентина Григорова-Генчева Първа инвестиционна банка [email protected] Валентина Танева [email protected] Васил Николов Национален археологически институт с музей, БАН [email protected] Венцислав Динчев Национален археологически институт с музей, БАН [email protected] Веселка Кацарова Национален археологически институт с музей, БАН [email protected] Виолета Милчева СУ „Св. Климент Охридски“ [email protected]

Сборник в чест на професор Петър Делев

Владимир Станев СУ „Св. Климент Охридски“ [email protected]

Йоана Бенчева СУ „Св. Климент Охридски“ [email protected]

Георги Митрев Повдивски Университет „Паисий Хилендарски" [email protected]

Кабалан Мукарзел СУ „Св. Климент Охридски“ [email protected]

Георги Нехризов Национален археологически институт с музей, БАН [email protected] Даниела Стоянова СУ „Св. Климент Охридски“ [email protected]

Калин Порожанов Югозападен Университет „Св. Иван Рилски“ – Благоевград, Институт за балканистика с Център по тракология, БАН [email protected] Кирил Йорданов [email protected]

Диляна Ботева СУ „Св. Климент Охридски“ [email protected]

Кирил Младенов СУ „Св. Климент Охридски“ [email protected]

Димитър Байряков ИМ-Велинград [email protected]

Костадин Рабаджиев СУ „Св. Климент Охридски“ [email protected]

Димитър Драганов Нумизматичен музей, Русе [email protected]

Красимира Гагова СУ „Св. Климент Охридски“ [email protected]

Дочка Аладжова Национален археологически институт с музей, БАН [email protected]

Кръстина Панайотова Национален археологически институт с музей, БАН [email protected]

Ивайла Попова СУ „Св. Климент Охридски“ [email protected]

Лили Грозданова СУ „Св. Климент Охридски“ [email protected]

Ивайло Лозанов СУ „Св. Климент Охридски“ [email protected]

Маргарит Дамянов Национален археологически институт с музей, БАН [email protected]

Иван Вълчев СУ „Св. Климент Охридски“ [email protected] Иля Прокопов Първа инвестиционна банка [email protected]

Мария Николаева ИМ-Исперих Мартин Гюзелев [email protected]

687

688

Сборник в чест на професор Петър Делев

Милена Тонкова Национален археологически институт с музей, БАН [email protected] Мирослав Издимирски Институт за балканистика с Център по тракология, БАН [email protected] Надежда Тодорова СУ „Св. Климент Охридски“ [email protected] Никола Тонков Национален археологически институт с музей, БАН [email protected] Николай Христов [email protected] Павлина Девлова Национален Исторически музей [email protected] Петя Кияшкина Музей „Старинен Несебър“ [email protected] Светлана Янакиева Институт за балканистика с Център по тракология, БАН [email protected] Станислав Илиев ИМ-Хасково [email protected]

Стахил Панайотов Freie Universität Berlin [email protected] Стефан Александров Национален археологически институт с музей, БАН [email protected] Стоянка Димитрова Институт за балканистика с Център по тракология, БАН [email protected] Тотко Стоянов СУ „Св. Климент Охридски“ [email protected] Христо Попов Национален археологически институт с музей, БАН [email protected] Христо Прешленов Национален археологически институт с музей, БАН [email protected] Юлий Емилов Стоянов СУ „Св. Климент Охридски“ [email protected] Юлия Цветкова СУ „Св. Климент Охридски“ [email protected] Явор Иванов [email protected]