Национален Археологически институт с музей при БАН Филиал Шумен
Преслав Сборник т. 7
• Редактори: доц. д-р Стойчо Бонев доц. д-р Стела Дончева Преводач: Северина Йоргова • Формат 70x100/16 Печатни коли 16 • Книгата е подготвена за печат и отпечатана от: ФАБЕР – (062) 600 650 В. Търново, ул. „Ген. Сава Муткуров“ 8 www.faber-bg.com На корицата: Югът на Царския дворец във Велики Преслав. Реконструкция. (Автори: Свилен Русев, Стойчо Бонев)
Община Велики Преслав НАИМ при БАН – Филиал Шумен
ПРЕСЛАВ 7 Сборник Отговорен редактор: доц. д-р Стойчо Бонев
National Institute of Archeology with Museum at Bulgarian Academy of Sciences Departament of Shoumen
PRESLAV Collection Vol. 7
• Compiled and edited by: Assoc. Prof. Dr. Stoycho Bonev Assoc. Prof. Dr. Stela Doncheva Translation: Severina Yorgova • Format: 70x100/16 Printer’s sheets: 16 • FABER Publishers Veliko Tarnovo, Bulgaria +359 62 600 650 www.faber-bg.com On the cover: The South of Royal Palace in Veliki Preslav. Reconstruction. (Authors: Svilen Rusev, Stoycho Bonev)
Veliki Preslav MuniCipality NIAM at BAS – Shoumen
PRESLAV 7 Collection of essays Editor in chief: Assoc. Prof. Stoycho Bonev
Faber Publishers Veliko Tarnovo, 2013
Книгата е издадена с изключителната финансова подкрепа на Община Велики Преслав и със съдействието на НАИМ при БАН – филиал Шумен
Съдържание ПРЕДГОВОР – Александър Горчев...........................................................................11 Павел Георгиев „Тухленият“ Преслав – реален или въображаем? (Към проблема за ареала на мегаполиса Велики Преслав).........................13 Стойчо Бонев Личният дворец на преславските владетели..................................................29 Казимир Попконстантинов, Росина Костова Манастирът на Георги, синкел български в Преслав: Историята на една българска аристократична фамилия от Х в................44 Христо Харитонов Погребален обредно-обичаен текст от столицата Преслав........................63 Гергана Илиева Ново сведение за Преслав....................................................................................76 Emilia Corbu Historical Danube Influence on Early-Medieval History................................ 85 Cristina Paraschiv-Talmaţchi Considerations Regarding the Early-Medieval Habitation (9th – 10th Century) from Pantelimonu De Sus, Constanţa County (campaigns 2010–2012)........96 Радостина Георгиева Сребърен обков от архитектурния комплекс в югозападната част на царския дворец във Велики Преслав........................................................112 Тонка Михайлова Медна апликация с клетъчен емайл от Преслав..........................................116 Константин Тотев Средновизантийски оловен талисман от Преслав......................................124 Георги Атанасов Бронзова ръка – държател на масивен свещник (ламна, козметариция?) от средновековния катедрален храм на Дръстър (Силистра)..................132
8
Кристина Рау Корона или „палмови клонки“. За стилизираните мотиви върху една част от реликварните кръстове с изображения на Богородица Оранта.....................................................................................................................146 Стела Дончева Реконструкция на коланни гарнитури по материали от ранносредновековния център за металопластика при с. Златар, Преславско..........................................................................................152 Светлана Рябцева О балканских связах населения Пруто-Днестровского региона. По материалам находок предметов цветной металлообработки............171 Ангел Конаклиев Инструмент от работилница за металообработка край село Надарево, Търговищко....................................................................184 Константин Константинов Комплект занаятчийски инструменти от старобългарското селище при с. Хърсово, община Никола Козлево.......................................191 Patrick Lecaque Notes on the Iconography of the Paintings of the St Demetrius Church in Patalenica, Bulgaria............................................................................................199 Цветанка Бонева Нoви находки керамика със сграфито украса от Преслав........................215 Мария Манолова-Войкова Стъклени гривни от владетелската църква на Велики Преслав.............. 225 Сергей Сорочан Об эволюции торгово-экономической политики Византии в нижнем Подунавье в vii–x вв...................................................................... 240 Николай Николов Нов моливдовул на цар петър i (927–969) с кирилски надпис................256 Димитър Димитров Непубликувани печати на Симеон (893–927) и Петър i (927–969) от фонда на ам „Велики Преслав“.................................................................260
9
Иван Йорданов Византийското присъствие в Преслав (971–986). Приносът на сфрагистиката..............................................................................267 Женя Жекова Велики Преслав през втората половина на ХІІІ в. Залезът на един царстващ град (По нумизатични данни)........................303 Георги Дзанев Колективна монетна находка от землището на град Цар Калоян, Разградско..............................................................................................................319 Юрий Могаричев Крым и Нижнедунайский регион: проблема локализации позднеантичных и раннесредневековых историко-географических областей в российской, советской и украинской историографии..........337 Кремена Стоева Гробна находка от времето на Великото преселение на народите от раннохристиянска църква №1 в аула до с. Хан Крум, община Велики Преслав.....................................................................................................354 Михаил Христов, Кремена Стоева Съдове от антична пещ за битова керамика до раннохристиянска църква №1 в аула до с. Хан крум, община Преслав...................................370 Димчо Момчилов Коланни украси v–vіі в. от Археологическия фонд на Карнобатския музей.......................................................................................402
11
ПРЕДГОВОР
П
оредният том седми на сборник „Преслав“ излиза през настоящата 2013 година. Година, в която се навършват 1120 години от обявяването на Преслав за столица на българската държава през 893 г. Събитие, което още през бурния, но много благодатен IХ век очертава ясно пътя на развитието на държавата ни – като силна, могъща и християнска империя, със свой език, писменост и култура. Години наред владетели като Борис I, Симеон и Петър изграждат един великолепен Велики Преслав и карат тогавашния средновековен свят да се равнява по него, да го уважават, но и да му завиждат и неистово да желаят неговата гибел и разруха. Близо дванадесет века по-късно „златният век“ на българската държава с неговата столица не престават да изненадват, очароват и предизвикват изследователския дух на археолози, историци, литератори, на неизкушени от науката хора. А научната и утвърдена отдавана поредица на сборник „ Преслав“, чийто пореден том е пред Вас, да представя части от това наше неоценимо наследство. Няма съмнение, че зад представените научни статии и съобщения се крият години теренна работа, безсънни нощи на оформяне на хипотези, доказването им, справянето с хиляди страници литература. Преди 60 години в 1953 г. гражданите на Преслав са погребали неуморния му изследовател Йордан Господинов, а през годините на „отсъствие“ на сборника редица учени-изследователи, неразривно свързали живота си с проблемите на средновековен Преслав, вече не са между живите. И ако житейската им страница вече е затворена, то всички останали са длъжни да продължат с научните търсения, за да може всяко едно идващо поколение правилно да разчита знаците на историята. По различни причини разстоянието между последните томове на сборника след 1983 година е все десет години. Някой може да сметне, че тази цикличност вече се превръща в правило. Но десет години са и един период на изкристализиране и съзряване на сериозната научна мисъл, с каквато е създаден и развиван през годините сборника. Затова е много по-важно, че той съществува, живее и ще го има. И ако седем е едно незавършено число според еврейските предания, то бъдещето на сборника можем да сметнем, че е оптимистично. Продължавайки в същия ред на мисли, 2013 година е и годината, в която се навършват 130 години от указ № 10/71/10.12.1883 г. на княз Александър I Батенберг за възстановяване градския статут на Преслав и 20 години от
12
Предговор
указ 206/ 10.09.1993 г. на президента Желю Желев, с който градът е именуван Велики Преслав. Години, които трябва да се помнят. Позволявам си да изкажа благодарност за неуморния труд на редакционната колегия, на филиала на Археологическия институт с музей при Българска академия на науките Шумен, Археологически музей „Велики Преслав“, както и за доброто отношение и разбиране на Общински съвет Велики Преслав. Александър ГОРЧЕВ Кмет на Община Велики Преслав Велики Преслав 2013 година
13
„ТУХЛЕНИЯТ“ ПРЕСЛАВ – РЕАЛЕН ИЛИ ВЪОБРАЖАЕМ? (Към проблема за ареала на мегаполиса Велики Преслав) Павел Георгиев
Е
дна от задачите на съвременните изследователи е да съгласуват данните на писмените и археологическите източници за миналото. В изследванията върху историята и културата на Велики Преслав в това отношение има редица постижения. Въпреки това, наред с новите проблеми, едно отдавна известно противоречие между тях остана неразрешено. На него посвещаваме настоящата си работа с убеждение, че то осветлява проблема за ареала на старата българска столица. Сред немногобройните писмени характеристики за Преслав особено място заема свидетелството на Никита Хониат1. По повод на събития, свързани с освободителното движение на българите начело с братята Петър и Асен, той пише, че след прогласяване на Петър за цар, българските войски „се отправили към Преслав“. В тази връзка Хониат счел за нужно да поясни: „това е много стар град, цял направен от печена тухла и по-голямата му част е обкръжена от Хемус“ (р. 486, 16–18). Никита Акоминат (Хониат) е съвременник на описаните събития. Нещо повече. Той е пряк участник във втория поход на император Исак ІІ Ангел (1185–1195) против българите и в качеството си на негов личен секретар е бил добре осведомен за тях и тяхната страна2. В този смисъл неговите сведения са надеждни, въпреки своята предубеденост по отношение на българското освободително движение и българите като цяло. В интересуващото ни описаниe на тяхната стара столица Никита Хониат изтъква изрично нейната големина и добра укрепеност. Прави впечатление, че акцентът е, както век преди това у Анна Комнина, върху „старинността“ на града, но заявен посредством красноречив епитет. Наред с това, византийският историк дава кратка, но точна локализация на града, имайки предвид трасето на неговата външна крепостна стена. Реално, от запад и север, тя минава по билата на два хълма пред близката планинска верига на Стара планина, така че това несъмнено е имал предвид авторът като посочва, че „по-голямата част“ от града е „обкръжена от Хемус “. 1 2
ГИБИ, ХІ. София, 1983, с. 27–28. Пак там, с. 7 и 34;
14
Павел Георгиев
Пътешественици, посетили Преслав в края на ХVІ и началото на ХVІІ в. сочат, че външният отбранителен пръстен е бил видим, дори и тогава. В наскоро публикувано известие на англичанина Едмънд Чишъл от 1702 г. се изтъква, че градът „е в подножието на Хемус“ и от него „са се запазили непокътнати две от стените: вътрешната квадратна (square) и с обиколка от около миля; външната, описваща почти правилен кръг (almost circular) е с протежение от почти пет мили“3. Повече от век преди това (през 1585 г.) френският учен Якоб Бонгарс отбелязва съвременното село Ески Стамбул, а край него „кръг от стени от бели четвъртити камъни, почти цял и много пространен“4. Турският пътешественик Хаджи Калфа (преди 1658 г.) отбелязва, че край Шумен се намира голям развален „зид“, който е от времето на „неверниците“, направен е от четвъртити големи камъни и огражда поле и върхове на пространство по-голямо от Цариград. По същото време, през 1640 г., българският католически епископ Петър Богдан пише: „На юг, на около 5 мили на юг (от Шумен – П. Г.) има град много голям (una citta grandissima), който на турски се нарича Ескистамбул, т. е. старият Цариград (Constantinopoli vecchia); той бил съграден от четвъртити бели камъни (di pietre quadre blanche), но сега е в развалини. На славянски език се нарича Приславан (Prislavan), т. е. град най-славен (citta gloriosissima). Сега всеки ден го събарят турците и взимат тези четвъртити камъни за градене на своите къщи“5. Явно началото на интензивното и целенасочено разрушаване на каменните укрепления на Преслав е започнало едва към средата на ХVІІІ в., като се засилило през първата половина на ХІХ в., когато строителният материал от тях и особено от Дворците, започнал да се използва за „каменоломня и варница за крепостните постройки в Шумен“6. Сравнително точна е и „историческата“ справка на Хониат. Данните за „старинността“ на Преслав той е заимствал най-вероятно от византийски автори от Х–ХІ в. Най-ранно сред тях е легендарното свидетелство на Patria Constantinopolis, че „град Преслав“ (ÐåñóèëÜâáí), наред с Плискоба (Плиска), Дръстър и Констанция (дн. Кюстенджа, Румъния), е бил възстановен от император Константин Велики (305–336)7. Около век покъсно Анна Комнина го определя като „най-укрепената крепост Голяма3
4 5
6 7
Николов, А, Л. Н. Генова. Едно английско описание на Преслав от 1702 г. и неговият автор Едмънд Чишъл. – В: Средновековният българин и „другите“. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Петър Ангелов. София, 2013, с. 377–378. Иречек, К. Пътувания по България. София, 1974, с. 940, бел. 49. Дуйчев, Ив. Описанието на България от 1640 г. на архиепископа Петър Богдан. – В: Архив за поселищни проучвания, ІІ,2. София, 1939–1940, с. 187; Дуйчев, Ив. Проблеми из средновековната история на Преслав. – В: Преслав, 1. София, 1968, с. 32–33, бел. 16. Иречек, К. Пос съч., с. 941, бел. 52 и 53. ГИБИ, V. София, 1964, с. 323.
„Тухленият“ Преслав – реален или въображаем?
та Пристлава“ (ô[í ìåãÜëçí Wîïìåí ÐñéóèëÜâáí)8. Авторката я сочи като „преславен град, разположен на Истър“ и обяснява, че преди да получи българското си име Пристлава е носила „гръцко“ название Мегалиполис, т. е. „голям град“, от което българите запазили значението на ìåãÜëçí, но добавили свое название9. Така, градът започнал да се именува Мегали Пристлава. В българската литературна традиция то се осмисля като Велики Преслави прилагателното тук има двойствено значение. В Българския апокрифен летопис то фигурира като великы градь Прэславь, но също така и само ПреслаB10. Думата великъ тук е употребена в смисъл на „голям“, както е използвана и от гръкоезичните автори, така че изглежда по-обоснована неговата употреба като „Големият град Преслав“11. Осмислянето му в България като „велик град“ изглежда настъпва още при царете Симеон (893–927) и Петър І (927–969), когато е бил наречен Велики Прэславь и сравнен с велики Римь, имайки предвид Константинопол, считан от своите съвременници за „Новия Рим“12. Името Преслав е славянобългарско по произход и значение. Никита Хониат го употребява, за разлика от Анна Комнина, само като ÐñéóèëÜâJ. Освен това, не използва нейната информация за римо-византийския произход на града. Изразът, с който го характеризира обаче е многозначителен: ðïëßò ä` á‹ôç šãõãßá, т. е. „много стар град“, anciеnt city13. Тази характеристика заслужава отделно внимание, въпреки че е интерпретирана вярно и досега. Изразът има метафоричен характер и е привлечен от Хониат, за да демонстрира неговата литературна начетеност. На това 8 Обикновено
ô[í ìåãÜëçí се превежда с „Великият“, но по-обосновано е да се приема синонимното значение „Големият“, още повече, че малко преди цитираният израз Анна Комнина го използва няколко пъти, но без главна начална буква. И в двата случая авторката има предвид по-добре укрепения „голям“, а не „малкия“ Преслав. Виж за това тук по-долу. 9 ГИБИ, VІІІ. София, 1972, с. 62–63. 10 Иванов, Й. Богомилски книги и легенди. София, 1970, с. 283, 285, 287. 11 Бешевлиев, В. Географията на България у византийските автори.- ИНМВ, 23 (38), 1987, с. 59–60. 12 Срв. Георгиев, П. Столиците на княз Борис – хронология и типологическа характеристика. – В: Християнската култура в средновековна България. Отг. ред. П. Георгиев. В. Търново, 2008, с. 159–161 и пос. там основания. 13 The Annalеs of Niketas Choniates. Translated by H. J. Magoulias. Detroit, 1984, p. 205. Неясно защо преводачът е изоставил локализацията на Града „при Хемус“ и се задоволява да преведе оригинала като... and covering a very large area. Очевидно последното е превод на горния гръцки метафоричен израз, но изоставянето на характеристиката ðåñp ô{í Áyìïí е неприемливо, тъй като този израз Хониат въвежда на мястото на ðåñp ô{í #Éóôñïí, която дава Анна Комнина за града. Последното може да се приеме за довод, че Хониат e разполагал със сведения, че Преслав е град „при Хемус“, а не „при Истър“.
15
16
Павел Георгиев
обърна внимание още К. Иречек, отбелязвайки неправилното, според него, осмисляне от П. Лукарич през 1605 г. на думата šãõãßá като собствено име за Пристлава (Ogiggie)14. Тя наистина е прилагателно, но в неговата основа лежи собствено име. Първата възможност е то да е название на митичния остров на нимфата Калипсо